Пролетта дойде – птичките пеят, цветята цъфтят, слънцето грее, а

 

Пролетта пристигна – птичките пеят, цветята цъфтят, слънцето грее, а ти? Ти лежиш като изтощен таралеж на дивана, обгърнат в одеяло, и се чудиш за какво ти е погрешно, откакто природата в близост чества. Поздравления – може би си жертва на по този начин наречената „ пролетна меланхолия “! Или просто си ленив? Нека разберем дружно!

Има ли я тази пролетна меланхолия въобще?

Според учените – има. Според баба ти – няма, просто би трябвало „ да се стегнеш малко “. Истината е някъде по средата. След зимата, когато тялото ти е привикнало да се храни с тежки манджи и да се увива в три пласта вълнени чорапи, пролетта идва като пестник от студена зелена салата. Хормоните ти внезапно вземат решение да си вършат празненство, а ти стоиш като натрапен посетител и не знаеш дали да се смееш или да плачеш.

Симптоми на пролетната меланхолия:

Безпричинна отмалялост – събуждаш се и към този момент искаш да си легнеш отново.

Раздразнителност – слънцето свети прекомерно мощно, птиците пеят прекомерно шумно, тревата е прекомерно зелена.

Липса на мотивация – да започнеш здравословен живот? Нека го оставим за понеделник… някой различен понеделник.

Нежелание за обществени контакти – кой е измислил тези пролетни пикници и за какво те ненавижда толкоз?

Как да се оправим с нея?

1. Приеми я с комизъм – няма нищо неприятно в това да си малко кисел. Но най-малко бъди кисел с класа – като добър остарял лимонен тарт.

2. Излез на открито (дори и с нежелание) – да, светът е плашещо безоблачен, само че витамин D не се събира от светлината на хладилника.

3. Спортувай (или най-малко се преструвай, че ще започнеш) – една дребна разходка до магазина за шоколад също се брои.

4. Яж повече свежи храни – зелена салата може да бъде твой приятел… в случай че я удавиш в задоволително дресинг.

5. Смей се повече – гледай смешни клипове, приказва с хора, които те разсмиват, или просто се смей на глупостта на живота.

Пролетната меланхолия може и да съществува, само че ние сме по-хитри от нея! В последна сметка, тя ще мине, тъкмо както всичко друго – като мартенските дъждове, като следващия диетичен опит и като желанието да подредиш дрешника си. Така че, усмихни се, прегърни обстоятелството, че животът е чудноват, и излез да се насладиш на малко слънце. Или най-малко отвори прозореца – и това е начало!